8.07.2010 г., 22:30 ч.

Пясъчен мъж 

  Поезия » Любовна
498 0 3

Аз съм една слаба жена

от плът, кръв и... самота.

(Самотата не е престъпление).

Реших веднъж - създадох мъж

от пясъка на своята мечта

(Просто така - за забавление).

От слюди на миди,

сълзи и рибешки кости.

(Прегръщах го с нетърпение).

Самотата избяга

 и вратата след нея залостих.

(Целувах го с настървение).

Той бе от пясък, звезда без блясък,

но беше само мой.

(Какво приятно заблуждение).

И като есенен порой

през пръстите изтече той

(Завинаги изчезна без съмнение).

 

 

© Нина Чилиянска Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??