30.10.2008 г., 0:30 ч.

Пясък 

  Поезия
601 0 8
Пясък хвърлят в очите.
Пясък газим с краката.
Песъчеят мечтите
от надеждата-вятър.
Многозърнест животът.
Той на пясък прилича.
Песъчинка съм кротка,
слънчев лъч ме обича...
Имам златна одежда
и блестя сред събратя.
Пясък не се подрежда -
също като съдбата.
Сито не го задържа.
Огън не го изгаря.
Твърд е и здраво стърже
загорелите рани...
Песъчинките нека
от микронност не страдат...
Върху пясък човекът
безболезнено пада...
Нека пясък да има
в туй безпясъчно време.
Пясъкът е картина...
Пясъкът е дилема...


© Валентин Йорданов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??