ПЯСЪК В ШЕПАТА НА ВЯТЪРА
Въпросите ми са препратки
към думите във всяко ехо.
След отговора – твърде кратък,
съмнението става крехко,
тънее твърдата черупка,
в която вярата съзрява
и чака време – да се пукне,
неподатлива на забрава.
Тогава изворът ще тръгне
да утолява всяка жажда
и с истината – като трънче,
надеждата ще се възражда.
© Валентина Йотова Всички права запазени