Fabiana (Галя Николова)
216 821
6.04.2005 г., 0:49 ч.

Пълнолуние 

  Поезия
988 0 11
Господи,
колко дълга нощ.
И това пълнолуние...
Бездушна кръглата луна
блести като прожектор.
Ослепи ме.
Кукумявката
отново закрещя,
този път в хор
с виещите псета.
Витае смърт и сакаш
устройва си парад.
И как да спя
в отеснялото легло,
превърнало се в клада?...
Запалвам нервно
поредната цигара
в очакване на утрото
да пръсне
дневната си светлина.
Господи, колко
тежка е нощта.

© Галя Николова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Тежи нощта,
    на края й виси луната.
    Но ще съмне...
  • Чудесен стих
  • Кошмарни са такива нощи, Надя, особено, когато нещо ти тежи, но важното, е че успяваме да ги преодоляваме. Благодаря ви Веси, Аничка и Катина, на всички пожелавам прекрасни дни и нощи!
  • Хубав стих! Познато ми е това състояние! Поздрави!
  • Браво!
  • Тъжна нощ,добре е че винаги свършва..и аз не обичам пълнолунните безсъници.Луната е виновна,нали?

    Поздрав за стиха!
  • Аз искам вечерницата да те целуне от мен на разсъмване, за да бъде денят ти прекрасен, Галя!
  • Благодаря ви за подкрепата, мили момичета!
  • Тежка нощ, от която се е родил прекрасен стих...
  • Поздрави за прекрасното стихотворение. И рано или късно, денят идва.
  • Дано отмине бързо тази тежка нощ, не пожелавам никому такива нощи ...
Предложения
: ??:??