Луната уловило с редки клони,
дървото чака нощни пеперуди.
Безлунен, сводът с вятърни поклони
замята към дървото тъмни жици.
От сенките на есенни заблуди
излитат птици.
На сутринта, след твоето: "Ела!"
осъмна утрото без теб, в мъгла.
13.10.2019
© Мария Димитрова Всички права запазени