"Истината рядко е чиста и никога проста"
Оскар Уайлд
Отдавна не беше валяло.
А снегът дойде в бяло
и в чисто, и в нежно меко.
Подръпна пердето леко,
колкото можеше от
прозореца да се усети...
Тихо някъде далече,
там, накрая на небето
Луната по-ярко засвети.
Кръпки по нощното сиво небе...
Белите облаци ваят сърце.
В клоните трупа сякаш
не сняг, а покой,
шепнеш ми кротко,
че още си мой!
Как тази истина да я погубя?
Ех, неудобно е, още те любя!
Нека да сипе и стеле снега
нова пъртина в мойта душа!
"Животът е сън, а сънят е тайна."
© Мери Попинз Всички права запазени