Когато дългочаканото чудо
и тази Коледа дълбоко спи
под тежкия юрган на Неизбежното
и във съня си плаче и боли...
И Бог не позволява да се случи,
отлага го, незнайно за кога
и още дълго трябва да се уча
неразгаданата му воля да чета...
Тогава трябва вярата да впрегна,
за трудностите да благодаря,
пъртина да направя от Тъгата,
отвеждаща ме пак при Радостта...