10.09.2018 г., 0:04 ч.

Първа среща 

  Поезия » Любовна
676 0 3

Пленена бленувам.
Сякаш сънувам.
Мъж като сияние.
Със сини очи аз зървам.
Цялата настръхвам...
А неговото тяло...
Стройно, с кожа бяла.
Изрисувано изцяло.
От мускули по цялото тяло.

Мислех, че всичко вече съм видяла
Че красотата му приключи
... но след това започна да говори...
И тогава нов пожар той отвори.
Чувах своите думи.
Моите непродумани смели мисли, копнежи
А той изнизваше сладките думи.
Мозъкът ми беше вцепенен.
Беше по дързък и смел от мен.
Виждах това, което исках от мен.
Виждах това, което цял живот търсех
Покриваше проклетият женски списък с изисквания.
Той е съвършен.
 

© Deya Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • @Гавраил Йосифов,
    В такива моменти жената се чувства по-слаба от всякога... Не беше рус, но беше бликащ бял извор със сини очи... 😍

    @Горския,
    Приемам топлите "съвършени" поздрави с необятна прегръдка.
  • Съвършен е, като мен.
    Поздрави за момичешките блянове.
  • Такива са първите срещи.Руси,синеоки с думи красиви.
Предложения
: ??:??