Пленена бленувам.
Сякаш сънувам.
Мъж като сияние.
Със сини очи аз зървам.
Цялата настръхвам...
А неговото тяло...
Стройно, с кожа бяла.
Изрисувано изцяло.
От мускули по цялото тяло.
Мислех, че всичко вече съм видяла
Че красотата му приключи
... но след това започна да говори...
И тогава нов пожар той отвори.
Чувах своите думи.
Моите непродумани смели мисли, копнежи
А той изнизваше сладките думи.
Мозъкът ми беше вцепенен.
Беше по дързък и смел от мен.
Виждах това, което исках от мен.
Виждах това, което цял живот търсех
Покриваше проклетият женски списък с изисквания.
Той е съвършен.
© Deya Всички права запазени
В такива моменти жената се чувства по-слаба от всякога... Не беше рус, но беше бликащ бял извор със сини очи... 😍
@Горския,
Приемам топлите "съвършени" поздрави с необятна прегръдка.