Едно дете дошло от светлината

живота ми превзе и го обви

с лъч небесен, свързващ тишината

и вярата… за сбъднати мечти.

Превърна бурите в дъга сияйна,

грейнала над тъжния ми ден.

Боичките размеси и извая

свят красив за всички отреден.

До тате, като дърво стабилно,

мама нарисува, а до тях

себе си добави тя акрилно,

допълнила им щастието с цвят.

И стана цялото. Картина първа

от детството си скътала крила,

която знам, че утре ще превърне

в шедьовър свой… за бъдните дела.

07.05.2021

Повод за написването на стихотворението е първата картина върху платно, нарисувана от моята красива петгодишна внучка Мила.