ПЪРВАТА ЛЮБОВ Е ПОЛЯТА С МЕД И ПОРЪСЕНА С ПРАХ
Колко ли години минаха
от първият ни поглед?
Сякаш ми пораснаха криле.
В очите - пърхащите пеперуди,
в душата - мед полива моето сърце.
Как усещах всеки дъх и всеки смях.
Всичко беше споделено между нас.
Всички твои сълзи аз изплаках,
а всяка моя рана ти изстрада.
А когато скучното ми име ти изричаше,
ах, какво се случваше със мен?
И сега те виждам и не вярвам
как трепери леко моето сърце...
Колко време мина, че не помня
любовта на моите мечти!
Заблуди ме ти със свойте споделени чувства,
окова ме с твоите невинни лъжи.
И след година, и след две, ще пея
нежно и лирично аз на своето дете:
„Как умираме, така и се целуваме –
със затворени очи.”
© Габи Кожухарова Всички права запазени