В онази нощ красива и нежна,
за първи път се влюбих лудо,
любовта бяла, като покривката снежна,
беше единственото нещо щуро.

Невярвах аз в любовта,
невяржах в теб и мен,
вярвах само на страха,
и на базкрайният ми черен ден.

Но ти ме накара,
да се чувствам добре,
да не мога да забравя,
какво се случи, под синьото небе.

Обичах те лудо аз,
и ти ме обичаше дори,
за теб давах всичко тагаз,
но сега сарцето ме боли.

Видях те как целуна нея,
как даржеше я с ръце.
Душата си неще излея,
нека помни тази целувката,
моято сарце.

Всеки ден,
да се буди с мисълта,
че необича мен,
да мисли за изневярата.

Да помни то дано завинаги,
да не се вюби,
да си спести любовните мъки,
да не го боли.

Една любов силна,
от поглед пръв.
Една душа безмълвна,
молеша се за смърт.

Една жена ранена,
от единствената си любов.
Една душа засмяна,
незнаеша какжо е вече смех.