Днес бил моят ден голям,
но защо ли аз не знам,
мама каза сутринта,
че поднася ми света.
Слънчо, що отвънка грее
и ветрецът дето пее,
животинките в гората,
и цветята във полята,
птичките от небесата,
даже рибките в реката,
те ме вкупом поздравят,
песнички ми подаряват.
Щом е празник Първи юни,
то хлапетата, най-шумни,
ще се смеем, ще щуреем,
както ние си умеем.
Хвърчила, балони цветни,
хиляди на брой, безчетни,
ще изпратим в синевата,
да се слеят със дъгата.
-----------------------------------------
-----------------------------------------
В две детски ококорени очи
светът е спрял... да се усмихне.
Рисува път с проблясващи искри
и хуква през глава да го натигне.
Преследва ятото на птиците
към хоризонта, горе към звездите.
С добро орисан той от жриците
с цветя застила полета, мечтите.
Заплита думички в красив венец
за обич, за приятелство, подкрепа
и го прехвърля в утрешното днес,
във приказно красивата планета.
В две детски ококорени очи,
светът е спрял за малко, да отдъхне.
Крила разтваря... за да полети,
та детските усмивки да разцъфват.
© Таня Мезева Всички права запазени