Ти няма как да ми откажеш,
привличаш ме неудържимо,
с усмивките си ме наказваш
и ми наливаш лудо вино.
Инстинктите ни са първични,
но твоят – с думи ми се дърпа,
а моят – страшно неприличен,
в желанията ти надзърта...
Легни в душата си за вечност
и нека става, що да става...
със тебе сме в една обреченост -
инстинкт първичен не прощава...
© Михаил Цветански Всички права запазени