Желанието страстно разсъблякох,
по-голо е отвсякога, помни...
Но само във съня понякога
те имам, а те нямам и боли...
С първична откровеност пропълзяват
по кожата ми капки топъл грях...
Нощта над мен се просълзява,
че пак в съня си с тебе бях...
Ще дойде онзи миг си обещавам,
във който ще се срутят в мен стени...
да можеш бавно да се наслаждаваш
на тайните на клетките ми ти!
© Рот Блак Всички права запазени