ПЪРВИЯТ ДЕН НА ЗИМАТА
Една завеса бисерна мъгла във сиво-синьо
драпира утрото и тежки дипли стеле
и хоризонтът като недовършена картина
се ражда трудно изпод бледите пастели.
И вятърът, нахален грубиян, не се здрависва
с листата в клоните, а ги пилее с пълни шепи;
далече горе някъде внезапен лъч увисва,
пробил за миг през булото на облаците слепи.
Какво празнува Дунав?
В дреха бяло-сива
той черпи всички с пенното шампанско на вълните, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация