Първият
есенен дъжд
се огледа
в очите ми -
хладни
и остри капки
бродираха пейзажа.
Въпреки явното
смекчаване на времето
и, все още,
топлия вятър,
небето оставаше
навъсено
под сивкавата
плетка на облаците.
Бягащи, като
сатенени чаршафи
на съмване,
кaрфиците
от думи съшиваха
настъпващата
светлина
на сдобряването...
© Хриси Саръова Всички права запазени