Къкту ма, Пенке, свинливо гледаш,
низнаш на кви ма мисли наведаш,
дали ограда аз да прескоча,
или към къщи да са насоча.
Нидей ма, Герчо, мен атакува,
тиква си млада нидей рискува,
чи у сърце ми са мисъл навира,
такваз, дето глава не побира.
Ша скокна, Пенке, с таз пуста мода,
зида ша гътна - при теб ша дода,
дано баща ти да са ни пречка,
щот го отнасям кат суха клечка. ...