Първолачка
Рано, с китката в ръчица,
мамината хубавица
Мими се е притеснила,
суети се с всичка сила:
"Кой обувките ще върже?
Хайде, мамо, бърже, бърже!
Панделката да е синя!
Тука не е веч градина,
дето бебета всички
ходят с розови полички.
А на ризата ми бяла
гънка тук не си видяла!
Спретната да съм желая,
че в училището, зная,
всички нови ученици
проверяват ни в редица!"
"Скъпа Мими, успокой се
и от гънката не бой се!
Първолаците най-бива
да са скромни, работливи,
да се учат за шестици!
Раницата провери си -
химикалки и буквари
ще ти бъдат веч другари!"
© Миглена Миткова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Чудесно стихче! Зареди ме с бодро настроение... Поздравления, Меги!
-
Хубав стих.Трепети на първите стъпки към знанието.
-
Благодаря всички!
-
На добър час, Мими! Да са живи, здрави и много прилежни всички ученици!
-
Ех, че хубаво... събуди едни трепети... дано да са живи още!
-
Прекрасна Мими!
-
На път към знанието!
Поздравления за Мими и другите първолаци!😍 -
Свежарско!
На добър час на Мими и всички ученици!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
ще въздишаш над контролни
и над тестове проклети...
Как ще ти тупти сърцето...
Ала за едно завиждам -
Първата Любов ще видиш !!!
И това ще те омае,
Пътя ти ще очертае ...
И ще те дари с блаженство ,
светлина и съвършенство !.."