Край сивите прозорци
на живота си
вървях
и беше само нощ,
утихнала в ридание...
и смисъл.
До болка неизбежно
във пръстите ми
раждаха се капсули,
пулсиращи от страст
и пълнолуние...
В безкрайния единствен ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.