divkozel (Красимир Йорданов)
65 22
25.04.2008 г., 7:17 ч.

Пъстрото великолепие на сушата 

  Поезия
738 0 11
От моя остров облаците ми изглеждат призрачни.
На хвърлей преминават само. Рядко плачат.
Разпръскват се и атакуват дюните,
за да се вкопчат в топлите им качества.

През дланите им преминава цялата разпереност,
наречена неправомерно „птиче братство".
Дали е всъщност точно светотатство
да те сравнявам с птица неуверена?

Неделята ми е наострена и островна.
Какво великолепие е сушата!
Къде си, облаче ле черно, да те яхна,
да си изплачем заедно градушките!

Така и не разбрах дотук: ти облак ли си, птица ли?
Градушка, дюна, изгрев и неделя?
Усещам смътно твоето придвижване
и тиха вулканичност ме обзема.

© Красимир Йорданов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??