svetlic (Светла)
7 23
5.10.2007 г., 23:34 ч.

Път 

  Поезия
715 0 5

И в скръбта, която сменя друга скръб,

абсурда вкусвах с радост.

Лицето на една реалност бе за друга гръб –

изцяло жива, примесена с горчива сладост.


 

Откривах свидни стъпки във нощта

да ходят тихо, от звезда в звезда, в зора облени,

да носят избор, битки, тишина,

знание с откровение да сменят.


 

Откривах как смъртта намира свойта смърт,

как мирът целува вечност,

как се сливат дух и плът в едно

и се вграждат в нова крепост


Времето как губи свойта мярка -

дава древността за днешно достояние,

как минало и бъдеще, живот и сянка

       оглеждат се във всяко наше състояние.

© Светла Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??