Където и да бягам - все същата оставам.
Изминатият път не се променя.
И крачка да върна, на същото място ще стъпи кракът ми,
дори да е бездна към ада.
Знам, че всеки ход напред ще ме води натам,
където само едно ухание носи вятърът за мен.
Понякога дори я виждам като изкривен контур - моята болка.
Ще върви зад мен и напред, но рамо до рамо заедно не ще застанем.
Очите ми пълни с пепелта на мечтите,
които изгарят всеки път, щом пожелая,
всеки път, щом я поискам - да я притискам до мен,
да вдишвам от сянката ù, да докосвам гласа ù.
Тя - моята болка... с твоето име.
С твоето лице... с аромата на твоята душа...
Родена от моя грях... живяла с твоята прошка.
Избледнява нелепо, когато я галиш със страх,
кротува, седи пред мен и ме гледа презряно.
А пътят е прашен, черен, пуст и студен.
Крачка по крачка... след нея вървя.
Да я виждам. Да знам, че е там.
Тя - моята болка... с твоето име,
с моето лице... с аромата на ада пред мен.
© Паро Всички права запазени