angelch (Ангел Чорбаджийски)
8 5
18.11.2014 г., 12:31 ч.

Път 

  Поезия
525 1 3

Вените рисуват
невъзможни пътища -
синьо наситени
и пулсиращи,
неизбродимо загадъчни
крият
пурпурните реки
на болката...

 

Мисли, по-остри
от нож
разсичат
илюзорната същност
на съвършенството,
свобода за
духа и тялото,
солиптично-безмислено
пътуване към безкрая.

 

Сътворени от сенки
желания бълват
копнежи
за претворение
в сянка
на уморените
от несбъдване
пориви.

 

Пътят се слива
с пламтящо -
червения край
на залеза...

© Ангел Чорбаджийски Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Пиши... Добър си...
  • Благодаря ти !
    Въгленчета са топлите ти думи !
  • "Пътят се слива
    с пламтящо -
    червения край
    на залеза..."

    Много ми хареса! Замислих се затова, че от болката може да се роди копнеж.
    Има нещо безнадеждно в думите ти и едновременно с това въгленче в тях. Има нещо красиво...
Предложения
: ??:??