Препитание в моя град не открих,
затуй раницата нарамих -
и дълъг път поех...
- незнайно къде ще ме води!
Под закрилата на твоя химн,
ще крача по света -
Родино мила, изпълнена
с надежда, че някога ще се завърна!
----
P.S
Вървя по пътеката стръмна
и вярвам, че ще стигна върха...
Уморено е старото тяло,
но звездите нагоре зоват
и сили в себе си намирам
напред да вървя!
© Анка Александрова Всички права запазени