Няма как да достигна до теб –
леден вихър смрази ми крилата.
В необятното, зимно небе
броди само пустинникът-вятър.
Планини и реки ни делят
от сълзи и затихнали рани.
Явно сбъркан е нашият път –
през гората напряко ще хвана.
Има тръни, но има цветя
и живителни ручеи вяра.
Ще лекувам с отрова на змия
страхове, стари болки, кошмари... ...