konstantbulgara (Констант Булгара)
28 193
30.11.2011 г., 18:59 ч.

Път от рози 

  Поезия » Любовна
1149 0 15

Път вървим, осеян с рози - ароматен и бодлив!

С поредната цигара,
след поредна изневяра.
Бавно в спомени се връщам,
миналото ме обгръща.

Виждам пясъчните дюни -
две деца усмихнати вървят.
Всичко казват си, без думи,
а душите им летят.

Виждам млади хора пред олтара,
с толкоз обич, с толкоз вяра.
С толкова мечти красиви,
тъй усмихнати, щастливи.

Виждам, как те дом съграждат -
ражда им се дъщеря.
Как в живота смело влизат,
хванали се за ръка.

Виждам срещи и раздели,
нежна обич, буйна страст.
Силни чувства, никога не спрели,
виждам всичко, мисля аз...

Виждам, виждам, а видях ли?
Как пропуснах хиляди неща?
С приятели фалшиви,
в плен на грозна суета,

как се давех в океани,
от алкохол, пари, жени…
Как забравих да живея,
толкова красиви дни.

Колко пъти те ранявах?
Колко пъти съгреших?
Колко болка причинявах,
с моят лош характер див!

Виждам, виждам, а видях ли -
затаените сълзи?
Нараненото достойнство,
и самотните ти дни!

Виждам, виждам, а видях ли –
аз през твоите очи?
Страх ме е дори да мисля,
а какво ли виждаш ти?

Но, знаеш ли как днес копнея,
да усещам, че съм жив.
Дори да плача, или да се смея,
Но да съм до теб щастлив.

© Констант Булгара Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??