Виждаш ли как се стичат сълзите?
Виждаш ли как запълват те следите,
останали след теб?
Виждаш ли болките в мъглите?
Виждаш ли как се редят, разпилени, дните,
прекарани без теб?
Сляпа болка на живот в тъга ,
сляпа е моята влюбена в теб душа.
Не желае да прогледне -
замъглява я вкуса на твойте устни в нощта.
Уморени, моите крила над залеза политат
и покривам ги в мъгла.
Бяла дъга без цвят и светлина
през деня преследва моя път.
И път вървя за двама ,
а най-сама съм на света -
щом не усещам твойта топлина
до себе си в нощта.
Дaвам всичко за теб -
обратно искам те до мен.
Обратно -
ако някога си бил до мен.
© Вяра Ангарева Всички права запазени