megans (Магдалена Василева)
108 818
18.03.2009 г., 21:24 ч.

Пътека съм била... 

  Поезия
801 1 8

 

Пътека съм била, предначертана

единствен ти докрай да извървиш...

Върви...до края малко ти остана

и в дом уютен ще ме сътвориш.

 

Признавам...

                   криволичех и подвеждах,

поставях грешни знаци, за да знам

дали сърцето ми не бърка от надежда

че ти си този, който чакам с плам...

 

Изпитвах те , дали не си случаен,

объркан пътник хванал грешен път,

поел по мен от порива нетраен

за нещо ново, чакащо отвъд...

 

Не бе случаен...Беше тъкмо този

за който ме живота начерта.

Сърцето си в нозете ми положи

и в дом спокоен ме създаде след това...

 

 

17.03.2009

 

© Магдалена Василева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Чудесен стих! Поздрав!!!
  • Разкош!
  • Хубаво!...Мисля си само, дали няма един малък недостатък.че е малко прекалено(?) хубаво, прекалено(?) позитивно!? ... Май слагам критичен акцент, колкото да не е без хич, но и аз ще проявя позитивизъм, и ще отбележа оценка шест!
  • Много красив стих,мила!!!
    Поздрав и прегръдка!!!
  • Много красиво стихотворение с дълбок смисъл!
  • ШЕСТ
  • Хареса ми!Сюжетът е прекрасен и е "облечен" в прекрасна форма.Рядко попадам на добър синхрон мужду форма и съдържание.
    Предлагам да му добавиш едно мото от "пътека" на П.Пенев
    например:
    "Всеки своя пътека си има,
    всеки бърза и търси човека..."
  • Невероятно е! От него блика толкова любов,че ми се доплаква,но не от нещо лошо, а защото знам, че любов така голяма има има има.Хиляди поздрави,целувки и усмивки.
Предложения
: ??:??