4.01.2007 г., 12:52 ч.

Пътеката на любовта е вот 

  Поезия
635 0 9

 

 

Годините оставят и следи

със случки много - най-различни,

а любовта ни, както и преди,

чертае пътища прилични.

 

Прехласнати са ни душите,

в прегръдката ни мълчалива,

а тя изпълва с радост дните,

че любовта е приветлива.

 

Пътеката на любовта е вот-

радостта се бори с мъка,

тъждествена на нишката живот,

в която не нахлува скука.

 

Но любовта е изпитание,

ако се изпада в различие,

а то прераства в страдание,

налагащо тъга, двуличие.

© Валери Рибаров Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Много мина, малко ни остана.Дерзай, че време няма!
  • Спускай смело преградите пред граничните ситуации и няма страшно, Кити!
    Поздрав!
  • Ласка,
    Както ти самата отбелязваш, процест е описан до гранична зона, в която стават деструктивни метаморфози. Че не е добре, не е добре, но че е така - така е!
    Поздрав!
  • Развиваш прецизна гледна точка, Анета!
    Поздрав!
  • За мен е чест, че си научила нещо от мой стих, Роси!
    Поздрав!
  • Действа ми доста зареждащо!!!
    Поздрави, Валери!
  • "Пътеката на любовта е вот-
    радостта се бори с мъка..."

    Различието е изпитание, но не е добре когато прерастне в двуличие.

    Поздрав!

  • Достигнат ли до различие
    което "трови" им живота,
    тъга изпитат ли, двуличие,
    изгубва се желаната посока.
    Живота им щом не е скучен
    гори ли в тях любовен плам,
    сещат ли общ ритъм звучен
    пътят им е в светлина огрян.

    Поздрав за стиха Валери и усмивка.
  • Поздрав за романтично-поучителният текст, Валери!
Предложения
: ??:??