8.09.2019 г., 14:37 ч.

Пътеки на времето 

  Поезия
2114 3 5

 

Животът лицето ми с бръчки покри.

Наричам ги просто "пътеки на времето".

Следи са от болка, тъга и сълзи,

изгубена обич, от тежки раздели...

 

Следи са от мигове, спрели дъха,

когато от обич най-чиста преливах.

Как времето исках тогава да спра.

Човекът се ражда, за да бъде щастлив...

 

Различна съм вече... Косите сребреят...

Съзнавам, че тленна е моята същност...

Пътеки на времето в мене живеят.

Но няма пътека, назад да се връща...

 

 

 

 

© ВАНЯ СТАТЕВА Всички права запазени

Произведението е включено в:
  2016 
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря от сърце, Данаил!
  • Силно и искрено е, Ваня! Поздравления!
  • Благодаря ви от сърце за топлите думи, Ирина и Краси! Усмихнат ден, момичета!
  • "Но няма пътека, назад да се връща..." Напред върви и няма как да го спрем, затова и ние не трябва да спираме...Поздрави, Ваня!
  • "Човек се ражда,за да бъде щастлив..",Ех,ако можеше да е така...Много ми хареса,Ваня тая мисъл и стихът ти изобщо е толкова качествен/по моему/,че го прочетох 3 пъти,за да му се налюбувам!...Не само на съдържанието,а и на стила,перфектна си!!
Предложения
: ??:??