12.06.2008 г., 21:52 ч.

Пътища 

  Поезия » Бели стихове
1061 0 16
прозиращи мозъци
с безгръбначни изкривявания
стремително се вплитат
в студенеещата
вечност
на разплакани мечти
и преболели сажди
...
през призмата
на разсеяно щастие
изскачат искри
от любов ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Геновева Христова Всички права запазени

Предложения
: ??:??