Мисъл без следа от спомен, дума без възторг в гласа, докосване изгарящо отвътре, човек без сянка в света. Пътища хиляди пред него, отъпкани от объркани души, вик разтърсващ тишината, всяка илюзия руши. Лъжа изречена жестоко, без капка милост,нито жал, остава в съзнанието дълбоко, при душата изцапана със кал. Пореден вик,падаща звезда, озарява всички пътища безбройни, а пред тях няма нищо освен тъга, и страшна неизвестност покрита с мъгла
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.