Няма милост за душата
любовта кога
поеме път навън.
Няма милост за душата
щом омраза любовта смени
Никакъв спомен,
старата илюзия не храни,
че любовта все тук остава,
че любовта е тук и се преражда!
Любовта когато път навън поеме
Тръпката кога изчезне
зад изцапания с разпри ден,
хилядите думички отровни
заредени с илюзиите на миналия ден
не оставят място да заеме
някаква останала надежда
да е общ отново утрешния ден!
Любовта обръща се и гледа,
там целувки дето са били,
да ухапе и отрова да си вземе,
там от дето някога,
надежда вземаше
надеждата на хубави мечти!
Максим Велков
© Максим Велков Всички права запазени