Пътник
Пътник
Почука на прозореца гостенин познат
И поиска за малко да почине.
Отворих аз прозореца на моя бял палат,
за да го видя, преди да си замине.
Той седна кротко на дясното ми рамо
и уморено сгуши се във моите коси.
Ах, колко мъка бе видял той само
и колко искаше му се просто да мълчи...
А очите му бяха тъжни, насълзени,
видели грозотата в този свят.
Душата му бе като вдовица сломена
и линееше като загиващ прасковен цвят.
Ръцете му бяха груби, изтощени,
уморени да носят човешкото бреме.
Косите му бяха от болка посивели,
събрали страха на всичкото туй време...
Погледна ме той, но нищо не каза...
Усмихна се и ме целуна.
Открехна прозореца преди да излезе
и тихо със мъка пак си замина...
© Някоя Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
много хубаво...много...развълнува ме.
с много обич за теб, Златка. -
На мен също много ми хареса...Поздравления!!!
-
Страхотен сюжет. .....Но всеки от нас може да промени финала...към по-добро!...ако даде нещо от себе си за този свят. Той е наш, трябва да го пазим
Ние можем много повече, отколкото си представяме - само трябва да си повярваме.
Мъдър стих, Златка, поздравявам те!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Хареса ми постройката и посланието на стиха ти!