29.05.2007 г., 14:22 ч.

Пътуване 

  Поезия
619 0 9
Бе лунна нощ, бе светла нощ,
звездите капеха над нас -
мъниста в разпиляна броеница
и ние пиехме от вените на времето
омайно, сладко, кръв червено вино.
И бяхме в храм с древна жрица,
и бяхме гладиатори в бой ,
качени в позлатена колесница
препускахме през времена безброй.
Пред нас, като в стара, мъдра книга,
но никога прочетена докрай,
откривахме ний своите химери, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Таня Панайотова Всички права запазени

Предложения
: ??:??