Приседнал до огъня плахо,
унесено взирам се с вяра -
дали топлина ще отпия желана
или ще ме жегне жарава ?
Реката е бистра, дълбока,
докосвам с длани водата -
дали тишината ще чуя
или безброй водопади ?
И вятърът нежно ме гали,
и милва в мене душата -
дали ураган ще разпали
или полет на двама любящи ?
Пристъпвам и бос по земята
и чувствам иглички наслада -
дали ходилата ми с рани
или ще е нежна тревата?
Пътечка намирам в гората,
усещам я свежа прохлада -
дали ще изгубя посока
или ще валят листопади ?
Планината пред мене застава.
Усещам хармония, сила -
дали ще са стръмни чукари
или дъх на зелена морава ?
Съзирам, достигам морето,
копнежа долавям в сърцето -
дали ще е буря безмерна
или красив океан от надежда ?
И, сякаш прегърнал небето,
високо в простора се рея -
дали аз криле ще превия
или звезда от любов ще изгрея?
На Н.
© Милен Флоров Всички права запазени
И стилът на писане е съвършен.И -Пътуване,е възхитително и съвършенно.
После ще отбележа кое се отличава от всичките ти произведения за най-незабравимото.