Пясъци пустинни обгръщат моето лице
и спомени немирни прелиства моето сърце
И буря то навява в моята душа
изгубено в пустиня търсейки отчаяно вода
Миражите се сливат в прашните очи
и бидейки високо слънцето крещи
И сенките се връщат отново пак при мен и в
тайнство ме обгръщат и винаги са с мен
И питам се къде съм Каква ли съм била
Защо са ми познати тези пясъчни места
Май тайно пак се връщам където съм била и
жадно аз поглъщам от оазиса на пустошта