28.02.2005 г., 19:28 ч.
Пътуване в небитието
Сини сенки пътуват в безкрая,
бял воал от умрели мечти.
Поглед блед и до болка отчаян,
две очи неизбежно сами.
Тиха нощ ,а луната се смее
нежна музика, ангелски глас.
Злото кротко в мъглата немее,
скрило в скута си дивата страст.
Но затворен във бялата стая,
хем си тъжен, хем малко щастлив.
И се чудиш, дали тук е Рая
или сънят ти е райски красив?
бял воал от умрели мечти.
Поглед блед и до болка отчаян,
две очи неизбежно сами.
Тиха нощ ,а луната се смее
нежна музика, ангелски глас.
Злото кротко в мъглата немее,
скрило в скута си дивата страст.
Но затворен във бялата стая,
хем си тъжен, хем малко щастлив.
И се чудиш, дали тук е Рая
или сънят ти е райски красив?
© Ани Тодорова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
