Вслушах се в тишината, шепнеща моето име,
тя ме викаше настойчиво и с възбуда обви ме.
Разказа ми мойте спомени, които дълбоко бях скрила
и с воал от тъга и забрава сякаш бях обвила.
Зловещо в ума ми проникваше твоето ухание,
борех се със себе си, изпадаща в безсъзнание.
Душата ми възнесе се към спомена далечен,
умът ми неусетно беше към тебе довлечен.
Отворих очи и видях теб,
тръпнещ и стенещ до мен
и ти беше от този спомен отвлечен,
и ти беше в минало облечен. ...