Пред мъки и сладости  изправена бях
пред рани жестоки от тъга
пред моменти с ласки
по пътя на любовта.

Но с нерадости сблъсках се
и света доби черна страна,
душата ми изгаряше
а от очите ми бликаше сълза след сълза.

Останаха спомени тежки
с тях сърце се бори
тяло мъртвешко в хомот попадна
и разхождаше се, но не падна.
 

Безутешно с нови сили
тръгнах аз по света
да търся отново любовта
по пътя черен с неприязми и тъга...

Ева Цанкова