непознатото ново като усмивка блести
все под същото слънце. проводи ме натам
да запаля селото диво и чуждия храм
да си спомня как с всичка сила крещи
изгонен от рая и в ралото впрегнат адам
какво друго да правя не знам
с непознатото ново
освен да изтръгна с ръце и изям
непознатото ново
бързам към теб
с един кораб злато и един шоколад
и чисто нови просветващи дупки от глад
и чужд и пак много твой
по средата на пътя обратно
ще направя обратен завой
към нещо още по-необятно
© Малката Мис Всички права запазени