28.09.2006 г., 0:29 ч.

Пътя планински 

  Поезия
603 0 5
Пътя планински




Любовнице малка,

Капризнице медена,

залиташ, Коварнице,

по опасни виражи,

дето в засади положени,

чакат мойте милувки,

чакат гушки,

чакат целувки...

Помисли си, Немирнице,

искаш ли пътя планински,

извиващ се в колорити

и гърчове страстни......

или магистралата сива,

на отношения безопасни?

...Аз приятел да съм ти

не мога.......

Аз те чакам в къщи!

Аз.......и Бога!


ЧАР......27.09.06......

© Чавдар Кунчев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Нямам представа как съм те изпуснала.
    Чар,наваксвам!
  • Поздравче и за тоя стих!
  • Дори и да залитне Тя
    подай си твоята ръка
    приятел ти бъди докрай,
    и подари и Рай!

  • Така ли,а аз се надявах
    че ти ще ме пазиш от тях.
    Боже на какво се надянах
    на крачка била съм от грях.
    За приятел те мислих,обаче
    оказа се че си бил планинар.
    Ама и аз,какво съм глупаче
    без малко да направя пожар.

    Поздрав и усмивка.
  • Хей, това е чудно, дори много! Заслужи си я! Ама в скоро време няма да сме по шестобалната
Предложения
: ??:??