1.04.2005 г., 14:45 ч.

Пътят 

  Поезия
1085 0 3
Струните на старата цигулка
за последен път запяха,
както струните на моята душа
скъсаха се, изтъняха.
Отминава бавно влакът
на един несбъднат сън.
Във съвеста остава само мракът
и последният му триумфален гръм.
Пътувам за незнайна и далечна гара
родена във фантазиите ми,
но пак единственно дим на поредната цигара
ме обгръща и фантазията храни. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Теодора Дамянова Всички права запазени

Предложения
: ??:??