кумеца (Румен Ченков)
399 1922
29.05.2007 г., 9:48 ч.

ПЪТЯТ 

  Поезия
1475 0 25
 

ПЪТЯТ


Седя на терасата.

Долу отсреща е пътят.

Трепти от омарата

и коли, като хали летят

в двете посоки.

Къде ли отиват?

Откъде ли се връщат?

Пътят трябва да знае,

но не казва.

Някога бях част от него:

отивах някъде

и се завръщах,

а днес го гледам отвисоко,

блестящ и недостъпен.


Понякога, когато

ми стане тясно

в малката гарсониера,

излизам на терасата

и чувам как ме вика

да тръгна по него

за някъде.

Колите отиват,

други се връщат...

по същия този,

примамливо-близък

и толкоз далечен път,

който ме мами и вика,

а аз не излизам...


Но някой ден,

преситен от

толкова взиране,

ще стъпя на блестящия

му гръб

и ще подгоня вятъра,

а пътят ще ме отведе

нанякъде.

И няма да се върна,

защото... ми омръзна

да го гледам.

2006-2007 г.

Добрич-Русе

© Румен Ченков Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??