Пътят без тебе е дълъг,
криволичи в завои
и е целият в прах.
Трудно вървя, но не спирам,
отдавна изгубих от самотата си страх.
Пътят без теб е трънлив
и често на колене съм. Пълзя.
В представите ми винаги е бил красив,
а душата ми още вярва в това!
Пътят без тебе е вечен
и нямам избор да спра да вървя.
Нашите срещи са миг, ала обречен,
дошли с тъжна реалност в съня.
© Галина Кръстева Всички права запазени