Колко много нощи те чаках
колко дълго за тебе копнях
колко пъти лъжовно се вричах
с колко радост и болка живях
Колко много съдби аз пресичах
в колко буйни огньове горях
и се раждах и по малко умирах
колко дълъг път извървях
И в очите на други те търсих
но за другите сляпа аз бях
колко много на бога се молих
в колко стихове тебе възпях
Днес когато от всичко опитах
и глава уморено склоних
и надеждите свои заключих
своя блян със клеймо заклеймих
И тогава когато угаснах
ти дойде при мен с благослов
толкоз чакана толкоз прекрасна
моя истинска закъсняла любов.
© Жанет Велкова Всички права запазени