Пътят към Ада
Всеки ден се разделяме. Безвъзвратно...
Ти се запътваш към Рая,
а аз потеглям към Ада.
Ти си до болка праведен,
а аз пък - с душа блудница...
Живях на инат . И така ми се пада.
Като сянка вървях все след теб.
Търсих те, молех се...
Изтръгвах те нощем от чужди обятия.
И щом кротко заспиваше
върху гръдта ми разголена,
мислех си, че това е съдбата.
Мигове... Отронени от небесното дърво...
Прошепва ми нещо с тъга звездопада.
Забравих от толкова страсти какво е любов.
Сега ще платя. И така ми се пада.
© Юлия Барашка Всички права запазени