Колко дълъг е пътят към теб -
път без асфалт, дори без посока,
не е гора, не е и степ...
Просто пътят на мисъл дълбока.
Де да имаше пуста табела
или течение, по което да плувам.
Няма никой. Сама в безпредела!
Дори не зная към теб ли пътувам.
Не зная колко време ще скитам.
Не зная дори кога съм потеглила.
Да се откажа или да опитам?
Това е въпросът! Току-виж съм намерила
следи от твоите крачки...
Продължавам - гладна и жадна.
Няма да спра, няма да плача.
Продължавам... докато не припадна!
или течение, по което да плувам.
Няма никой. Сама в безпредела!..."
добре ти се отразява тази зеленоока любов!*
Пиши (обичай)
и не спирай!