9.12.2007 г., 16:52 ч.

Пътят на ангела 

  Поезия
593 0 0
"Бледа си..." - С тревога каза майчински
жената, дала ми живот.
"Добре съм..." - Сухи устни бавно
издишаха последен оборот.
"Не трябваше в студа да порастеш.
За хляб щяхме все да съберем
Детството ти мина без копнеж,
все нещо трябваше да продадем."
"Не е така, детето в мен е още,
макар, че нямах време за игри.
В съня си пищен нощем
имахме и пълна маса, и пари. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ниела Вон Всички права запазени

Предложения
  • ... дали защото тръгна моят ден и си потъна в залеза карминен, баща ми се надвеси върху мен и тихо м...
  • Нощта е тъй тиха и всичко заспива. Умората тегне от летния зной! Аз искам, любима, да бъдеш щастлива...
  • Като бръснач наточеният вятър, ръцете ми безмилостно прониза. А мислех да пришпоря необята, наметнал...

Още произведения »