13.07.2023 г., 8:35 ч.

Пъзел 

  Поезия
273 3 5

 

Като пъзел сме хората...

Като мозайка...

от малки парченца

Всяко има си място

И всяко място...

си има парченце

И се лутаме, блъскаме

И се подреждаме

И понякога...

по няколко пъти,

се пренареждаме

Докато, най-накрая...

Хлътнеме правилно

Кликнеме точно

И тогава без мърдане

Без съмнение

Без колебание,

сме ...на своето място

Там където,

по начало,

било ни е писано,

да се впишем,

да бъдем,

във житейският пъзел

и продължиме

или пък...

завършим картинката...

 

Valentina Mitova

23/06/2023

© Valentina Mitova Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Георги, Злати, Скитница, Таня - Благодаря Ви много! Така е живота...един пъзел...и го редим и пренареждаме...Ние него и той нас...
  • Чудесен стих!!! Браво!
  • Вал, мисля, че е така! Виж за какво ми напомни -

    Взирам се в себе си, там в огледалото.
    Счупено. Гледам отражението си.
    Изкривено. Прегънато. Безформено.
    В причудливи геометрични фигури.
    Парченца. Всяко от тях е част от мен.
    Всъщност, парченца от пъзел.
    Сложени на мястото, си пасват идеално.
    Така сглобена се виждам с много отблясъци-
    парченце любов, парченце мъка и малко тъга,
    парченца мечти, копнеж и надежда,
    парченца страх, трепети и умора.
    Умора от всичко, от целият свят
    и най- вече от себе си, от това отражение,
    от този сглобен пъзел - измама.

    Поздравче!
  • Поздравления, Вале, харесва ми! Мислим си, че редим пъзела, а всъщност той реди нас...
  • Краят на пъзела идва с края на живота.
    А може би там да е началото на нов?...
    Поздравявам те.
Предложения
: ??:??